В рубриката "Пещерци" днес представяме Стоян Попов

Стоян Иванов Попов е роден през 1844г. в Пещера. Той е син на поп Иван Койнаров- свещеник в църквата "Св.Петка". В Пещера Попов е ученик на Михаил Куманов, след това започа да учи в Брацигово при даскал Яни Маринов, продължава обучението си в манастира "Св.Петър" край село Баткун, след това при Юрдан Ненов в Татар Пазарджик и приключва с обучението си в Пловдив при видния просветител Найден Геров. За периода 1870-1887г.е учител последователно в Пещера, в Пловдив и отново в Пещера. През 1876г. става председател на Пещерския революционен комитет и е единственият пещерец-делегат на събранието на Оборище през 1878г. На 23.04.1876г. отива в Брацигово по време на Брациговското въстание.До него Васил Петлешков изпраща "кървавото писмо". Историята сочи, че Петлешков е упълномощен да разпрати копия от "кървавото писмо" без подписа на апостолите, като им сложи само по един кръст от труповете на убитите или да подписва и своето име : "за апостолите". До Стоян Попов той изпраща две писма, като го задъжил да прати едното до Батак. Стоян дава едното писмо на баща си - поп Иван, който от своя страна го предава на Георги Вълчанов. Георги го праща по слугата си Митю Тумбев към Батак. Тръгвайки с коня си, пред турското кафене някой си Махмуд Щърбия го хванал, разтърсил го и намерил кървавото възвание. Същото било предадено на турска комисия, като трябвало да бъде преведено на турски. Комисията принудила Йоаким Груев да изчете писото, но не се доверила на него за превода му. Правят преписи на писото и в последствие потвърждават достоверността на същото, както и факта, че е "хванато" в Пещера. Самият оригинал е занесен в Цариград и предаден на Исаил ефенди.  

След погрома на Брациговското въстание Стоян Попов  се укрива в Елидерския балкан до общата амнистия. Става учител и общественик след Освобождението, като се наема да напише история на Априлското въстание. Включва се в изграждането на паметник на Оборище. Той е един от малкото делегати на Оборище, останали живи, наред с Георги Ангелиев от с. Радилово, поп Груйо Бански от с.Баня и ръководителя на Баташкото въстание Петър Горанов. 

Умира през 1930г. в родния си град.