Драги читатели и приятели,
честитим Ви Рождество Христово и Ви желаем крепко здраве и силна вяра. Нека помним, че в усилните времена, в които се намираме само вярата и любовта могат да бъдат истинска опора за нас. Само те ни доближават до Бога и до вечността. Поздравяваме Ви с есето на Николина Барбутева "Вечността е за любящите души". Светли празници от нас!
Вечността е за любящите души
„Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.’’
(1 Коринтяни 13:4-7)
Това е заветът, който Бог ни дава за любовта. Такава е Неговата любов, такава трябва да бъде и нашата любов. Божието царство се печели чрез любовта, която ние имаме в нашите души. Ако имаме любов към Бога и помежду си, значи сме Христови. Вечността или Божието царство обещани от Бога са наистина за любещите души, защото там обитава Бог, а Той е любов.
А каква трябва да бъде една любеща душа? Тя трябва да е себеотрицателна, да умре за себе си и да живее за другите около нея. Любещата душа не осъжда, дори и да си виновен, а прощава. Тази душа дава надежда, когато вярата на някого е отслабнала, привдига те, когато си паднал, плаче с тебе, когато си тъжен, радва се, когато си щастлив, тя не наранява, а утешава.
Вечността е за любещите души, за кротките и смирените по сърце. Бог е решил да възнагради такива души с Вечността, за да не се губи никога любовта, защото тя е от Бога и за Бога. Истински любещите души имат Бога у себе си и търсят доброто в другите. Любовта е чувството, което ще съществува вечно. Тя е равна на простителност. Който обича, той и прощава, както Словото казва за Сина : „Защото Бог не проводи Сина си на света, за да съди света, а да бъде светът спасен чрез него.’’ ( Йоан 3:17) За да бъде светът спасен или още опростен. Самият Бог, Който е любов, реши не да съди грешните люде, а да ги спаси. От любов Той прости и така даде пример и на нас. Ако имаме у себе си любов ще прощаваме. Чрез прошката си Бог ни отвори вратите за Вечността и който обича, както Бог иска, той ще пребъдва във Вечността.
Там, където е Вечността, там е и Бога, а тя се обитава от Създателя и любещите го души. А в душите, в които няма Бог, няма и любов. Те имат друг господар. Това са души осквернени от покварата на този свят, нямащи у себе си онази обич, която имат любещите души в Бога. Не за тях Бог е подготвил онази Вечност, която е готова за Неговите. Нелюбещото сърце не прощава, а държи сметка за зло, то не може да утешава, да помага. Студенина има само в него. Нелюбещите души са синове на мрака, а любещите души са синове на светлината.
Имаш ли любещо сърце? Ще наследиш ли Вечността? Кой обитава в твоето сърце? Ако имаш любов към Бога и ближните, то ти имаш любеща душа, която състрадава, имаш радост в Господа и Божията светлина грее в теб. Ти живееш в Бога и Той пребъдва в теб, ти ще имаш Вечността тогава, която ще прекараш в Божието присъствие и любов. Ако усещаш, че такава любов не живее в теб, то пожелай да я имаш, поискай Бог да влее в теб своята любов, да те научи да обичаш и прощаваш, както Той ни обича и прощава – безусловно такава любов ще имаш винаги Божия мир.
c