Европейски избори - защо трябва да гласуваме

   Определено в политическото пространство за България 26.05.2019 г. заема своето жизнено важно място. Денят, в който българският народ за пореден път ще може да изрази свободно своето мнение под формата на вот. Твърдо вярвам, че гласът ми като български гражданин, е определящ за съдбата на моята родина. Предпочитам в този ден да изляза, за да гласувам с вярата и надеждата , че възможно най-добрият кандидат ще спечели, а когато печели най-добрият, печели целият народ.

       Защо избирам да гласувам? Нагледно виждаме как всеки българин заявява словесно своята ангажираност към съдбините на България. Учудващо обаче , когато настъпят моменти всеки от нас да покаже на практика тази заинтерованост и грижа, сякаш настъпва пълна апатия. Нима българинът е винаги силен само на думи, но не и да дела? Нима е винаги по-лесно да критикуваме управляващите вместо активно да участваме в тяхното избиране? Може би. Предпочитам да бъда от българите с ясна гражданска позиция и с наличието на такава. Дълбоко съм убедена , че моят глас или липсата на такъв рефлектира върху положението на моята страна.

      Европейският парламент е една от най-солидните институции на нашия континент. Не бива да забравяме дългия предприсъединителен период за България, когато с цената на огромни усилия няколко поколения български политици се стремяха да включат България в ЕС. Когато това вече е на лице, всеки български гражданин трябва да чувства отговорността, която има за представителите от България в Европейския парламент, защото НИЕ ги избираме. Българска черта е схващането , че ''всичко вече е нагласено и решено''. Това е пасивно мислене. Особено младите хора в никакъв случай не бива да го имат. Младежите трябва да са генератори на промяна  а изборите от какъвто и характер да са, са генератор на промяна.

     Защо ще гласувам? Считам себе си за отговорна личност. Отговорна в личните и обществените дела, които опират до моите решения. Също не може да се подмине фактът, че за мен е и много вълнуващ периодът преди и по време на самото гласуване. Знанието, че точно ТИ водиш промяната, че точно ТИ избираш личноста/личностите , които коват българската история и репутация в чужбина, има за мен голяма тежест. Вярвам, че не само политиците създават историята, но и обикновените граждани, които стоят в основата на всичко. Просто тази важна роля на гражданите трябва да бъде максимално адекватно асимилирана от тях.

      Има една стара максима, че нашият избор се превръща в наша съдба. Бих добавила, както и лишаването от упражняване на това право на избор. Аз съм срещу апатията във всичките й форми. Тя е равна на самоубийсто. Много млади хора не осъзнават ценността на това да имаш правото на вот и гледат с апатични очи на него. Е, нашите родители имат ясната представа за това. Но, да, апатия има и сред по-възрастното население. Дали е така поради принципът на един небезизвестен герой на Алеко Константинов ''Всички са маскари'', или поради някаква друга причина, но апатията е безотговорност, а безотговорността е пагубно нещо.

       За мен въпросът дали ще гласувам не съществува, тъй като отговорът е ясен. Моят глас има значение, той е решаващ и ще покаже моята ангажираност към случващото се в политическото пространство.

Автор: Николина Барбутева

Снимка: Интернет