ЛЕТОПИСНА КНІГА-КОНДИКА НА ХРАМА "СВ. ПЕТКA" ГР. ПЕЩЕРА
c
Настоящият материал се публикува за първи път в интернет пространството без никакви корекции по текста. Същият е предоставен на Мария Джуркова от Д.М. и в момента се установява неговият автор. Предстои редакция и издаване на хартиен носител на кондиката, като целият тираж ще бъде предоставен на храм "Св. Петка" в Пещера.
ЛЕТОПИСНА КНІГА-КОНДИКА НА ХРАМА "СВ. ПЕТКA" ГР. ПЕЩЕРА - I част
Историята на храма "СВ. ПЕТКА" ни отвежда към края на 17в. и началото на 18в. Нейната история се различава коренно от историите на енорийските християнски църкви (селски и градски) строени, за да задоволят религиозните потребности на християните и да подкрепят духовното им израстване I преподобната им Божия благодат чрез Светите Тайнства. Храмовете обикновено се строели на централните най-хубавите места в средата на енорията, за да бъдат сравнително близки и удобни за посещение на всички християни.
Построяването на храма "СВ. ПЕТКА" прави изключение от това правило. Тя е построена в турската махала, където по това време и дълго след това не е имало нито едно християнско семейство, нито една къща, а само църквата и метоха, както свидетелства историка Стефан Захариев в книгата си "Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишка кааза" на 62 стр. Това показва, че нейната история се покрива с тая от манастирските църкви и може би затова християните, които идват от по-далечни села и градове търсят „монастиря“ "СВ.ПЕТКА". При това положение се налага въпроса, от кого и кога е построена църквата? Поради изгарянето на църквата и на цялата архива не може точно да се установи точната дата и инициатора на строежа ѝ . Поменатият историк Стефан Захариев в помената книга на същата страница споменава, че причината за това е чудотворната икона на "СВ.ПЕТКА". Тази икона според записаното от него е от разрушената стара църква "СВ.ПЕТКА", която се намира на север от Стара река над едноименното тепе над днешната казарма ( в момента крепост „Перистера“ ). Иконата била скрита от някой благочестив свещеник в една пещера на юг от реката. Турчин е намерил преди 120 години преди момента в който е описвал това и я занесъл у дома си с цел да я продаде. Но от страшното, провидение, което имал през нощта, той много се уплашил и посветил къщата си на светицата за черква, която българите незабавно съградили.
Почти същото описва и историка Иван Попов в книгата си "Страници из миналото на гр. Пещера" на стр. 76-та като допълва, че според Ангел Дашинов, турчинът се казвал Али Мустафа. Той е на мнение, че първоначално църквата е била малко параклисче. Параклисчето се разчуло с чудотворните изцерения на различно болни, най-вече с болни очи и уши Изцерена била жената или дъщерята на Али бей Гаванозооглу, който от благодарност откупил още места около него и убедил сънародниците си да бъде построен християнски молитвен дом, издействал разрушение за строежа и разрешил, по думите на Петър Учкунов, на някой си свещеник на име Георги да събира помощи за изграждане на храма.
В 1945 година постъпих като енорийски свещеник в храма "СВ. ПЕТКА". Първата ми работа беше да изуча историята на храма. По това време книгата на Стефан Захариев не бе преиздадена. Не бе излязла и тази на Иван Попов. Нещо повече - сам водих при турци Иван Попов да събира материал за книгата си, който материал не е отразен. От разпитаните стари хора българи и турци между които капитан Атанас Шкретов на 116 години, както ми каза, Мария Дашинова, Фанка Дашинова, Георги Учкунов, Иван Батаклиев, Никола Търпоманов, Георги Здравчев, Георги Десков, Мустафа Белянов и наследниците на Амет Алитов, установих следното: Причината за построяването на храма е чудотворната икона, както твърдят и поменатите историци Захариев и Попов, но не в същия вариант.
"СВ. ПЕТКА" т.е. иконата е била намерена в градината на Али Мустафов Алитов на една черница точно на това място дето стои и сега храмовата чудотворна икона, чийто корен е изваден в 1903 година при възстановяване на храма. Алитов я отнесъл единствената тогава православна църква в Пешера, която била много малка, но на другия ден иконата била пак намерена на черницата. Той помислил, че християните му се подиграват и я отнесъл в сухото дере, където я скрил в букова хралупа като гледал никой да го не види. Но и на третия ден иконата пак стояла там. Той се ядосал, взел иконата и я отнесъл на реката срещу каваковото дърво, за да я счупи и хвърли в реката, но като започнал това се схванал и на черга бил отнесен у дома му. Пре нощта Света Петка му се явила и му казала, че той ще оздравее, ако даде градината си за да бъде построен Божи дом в нейна чест. Но кой може да построи храм без разрешение даже и в махала с чисто българско население, а камо ли в турска махала, където не е имало нито една българска къща? Но господ Исус Христос каза на учениците си: "Невъзможното за човеците е възможно за Бога". И ето Как Бог решава този въпрос.
Дъщерята на Али бей Гаванозооглу- мюдюрин на Пазарджишката кааза била сляпа. Че била сляпа научих от служител в музея в гр. Пазарджик. Жена му в съновидение видяла света Петка, която ѝ казала, че дъщеря ѝ ще прогледне ако я заведе в Пещера да преспи и на сутринта измие очите на дъщеря си от изворчето което се появило след идването на иконата под черницата. Беят обаче като блюстител на мохамеданската вяра не разрешил на дъщеря си да отидат в Пещера и заявил на жена си, че ако отидат по гяурски светини и двете ще ги разсече с балтията на дърварника. Видението се повторило и потретило. Тогава жена му в негово отсъствие дошла в Пещера, като намерила мястото, както ѝ било показано в съня, преспали, а сутринта измила очите на дъщеря си и тя веднага прогледнала. Беят, като видял дъщеря си прогледнала, забравил заканата си и радостен и щастлив издействал ферман за постройката църквата, сам дал средства и разрешил на българите да помагат при строежа, Но за да на оскърби едноверците си построил им една джамия под сахата, часовникова кула с часовник и им докарал вода от Чешме-баши, като им направил чешма на кръстовището, където се съединяват Баташкия път и този, който идва от храма "СВ.ПЕТКА". Турчинът Алитов пък отстъпил черничевата си градина. Чешмата е била датирана по турски. Мустафа Белянов, който знаеше да чете и да пише по арабски ми приведе годината и като се съобразихме с тяхната месечна година намерихме 1710 година т.е. годината, в която е осветена и църквата "СВ. ПЕТКА" според намерения антиминс на тавана на храма към 1847 година според Иван Попов. Стефан Захариев ни съобщава, че преди 12 години, т.е. в 1835г. цинцаринът протопоп Христодул събрал черковните ръкописни книги, вероятно български, и ги изгорил. ръкописни книги /вероятно гръцки/ и ги изгорил. В 1847 година при поправката на храма, когато го посетил Стефан Захариев , били открити няколко листове от гръцки ръкописи на кожа Правилото на свети Йоан Златоуст, дето на всеки тропар началната дума започвала с главна буква, написана на български, а тропарите, които се пеели редовно описани с цифри, които нито един певец не могъл да изпее. Намерен бил при книгите и стар антиминс, за което споменахме. Той бил малък, както и антиминса, намерен в Баткунския манастир, само че той бил на български, а този в „СВ.ПЕТКА“ на гръцки. Той е бил на дебело ленено платно, на което били изобразени кръст, копието, гъбата и четиритех евангелиста. Този антиминс е изгорял в църквата, но за щастие е копиран от Стефан Захариев и е поместен в таблица 5 в края на книгата му.
Съдържанието му Иван Попов е приел така :“ Свещеножертвеник, за да се слави Светата литургия, осветен от всесветейшия митрополит Господин, Господин Григор Дамаскин в година 1710, индиктион 2.“ Този антиминс е единственият пряк документ за историята на църквата. Вторият косвен документ е надписа на чешмата, за която споменахме. За съжаление при разширяването на пътя за Батак чешмата е била развалена, а плочата хвърлена. Въпреки грижите ни със секретаря на съвета Георги Юнаков плочата остана неоткрита. Тази история някои хора, индеферентни към вярата, смятат за легенда, но вярващите им отговарят така: „Ако можете да ни докажете как е построена църквата в турската махала, в турско време, когато и в чисто български енории се е искало специален ферман, а за турската махала махала, в която не е имало нито една българска къща как ще се построи църква без разрешение и кого ще обслужва, като се вземе обстоятелството, че турците са разрушили толкова манастири и черкви, то само тогава ние ще приемем, че историята на храма е легенда. В противен случай ще трябва да се приеме, че тука ще има намеса на Бога, т.е. свръх е естествена силата, която е причина за построяване на храма. Християните добре знаят, че чудо е онова действие, което става в разрез с естествените природни закони, които може да измени само Господарят на Вселената – Бог.“
При изнесеното от нас и историците Захариев и Попов се явява различие при откриването на иконата. На какво се дължи това? Те са взели мнението на християни не добре просветени, които знаят само една "СВ.ПЕТКА" и щом иконата е на Света Петка, то тя непременно е същата, която е била разрушена. Съвременните историци са се заблудили като под "Стара Света Петка" са разбрали по-старата църква, а не Стара Света Петка, както я нарича народът поради това, че е живяла по-рано при царуването на Антонин /138-161/, от когото е много мъчена и е посечена на 26 юли. Тя е по произход римлянка и се нарича Преподобна мъченица Параскева Римска. А иконата в новата църква, както я нарича Стефан Захариев е на Преподобна Параскева Българска или Египетска и храмовият ѝ празник е на 14 октомври, а не на 4 октомври както и двамата изнасят. Света Петка Българска е живяла в 11 век.
Съществува и трето предание между народа, а именно, че иконата била дошла от Трънско след разрушаване на храма ѝ там. Нямаме документи с които да докажем последното. Можем само да констатираме факта, че чудотворната икона на Света Петка е на Света Петка Българска и, че днес стои на същото място, където е стояла преди 268 години.
Що се отнася до изнесеното, че турчина взел иконата с цел да я продаде, констатираното от тях е верно, но се отнася не до иконата, а до мощите, които се намират в храма.
Турчинът Хаит Сали- разбойник, който с другарите си върлувал из Македония между другата си плячка донесъл у дома си и Свети Мощи от ограбен от тях монастир. Поставил ги в долапа си и искал да ги продаде. Те обаче не давали ни сън, ни покой на него и на семейството му. Това го принудило да ги предложи на тогавашния църковен настоятел Христодор Теофилов да ги прибере у дома си. Но тоя не считал себе си за достоен и затова отказал да ги прибере. Тогава те били прибрани от Вашелики Дашинова, която ги предала на църквата "СВ. ПЕТКА".
Тези мощи стояли до 1902 година в храма. При изгарянето на храма се изгубили и народът смятал, че мощите са изгорели, защото не са били открити. В 1952 година на третия ден на Коледа те бяха донесени от една жена на име Мария, за който случай свещеникът, певецът Панталей Попов и клисарят Фоти Галбулев съставихме акт, който жената по неизвестни причини отказа да подпише. Сега мощите се намират в храма. Намират се в шишенце, разбира се изгоряли, с миро в тях от Велики четвъртък. Те са на Свети Прокопий- прешлен, от Света Петка- чело и от Св.Кирик- дясна ръка. За тях говори писмо № 56/ 22.І. 1903 год. на Пещерското Архиерейско Наместничество и отговора на настоятелството от същата дата. Има и съставен акт от Мария Дашинова.
От изнесеното вече можем спокойно да говорим, че храмът е построен от турци и българи между 17 и 18 век и е осветен в 1710 г. от митрополит Григорий Дамаскин. Храмът е изгорял вечерта на 16 срещу 17 юни 1902 година. Възстановен е в 1904 година и е осветен отново от бившия Скопски митрополит Теодосий на 22 май 1905 година. Причина за постройката е чудотворната икона, която по чудодеен път се появила в градината на Алитови.
Същата икона по чудодеен начин е спасена от пожара в 1902 година и се е намерила в къщата на Амет Алитов. Това става вече след Освобождението от турско робство. Амет Алитов /по свидетелството на Георги Десков/ е бил арестуван с обвинение, че е откраднал иконата. По пътя за общината е бил линчуван. Иконата на Света Петка е била взета от тях и предадена на Спас Пасарев. На другия ден иконата пак се намерела у Амет Алитов. Когато това станало известно на общинското управление, Алитов бил освободен. Георги Десков е бил по това време на 11 години и е вървял след арестувания Алитов с голяма група деца, мъже и жени.
І БИБЛИОГРАФИЯ
Църковното настоятелство няма друго освен това, което е извлечено от летописната книга и това, което са изнесли историците Стефан Захариев в книга си на 61 и 62 страници и Иван Попов в книгата си на 76 и 78 страници.
Църквата притежава официален документ, който е написан на турски език предаден за строежа на църквата. Същата притежава нотариален акт за собственост.
II АРКИТЕКТУРНО ОФОРМЛЕНИЕ НА ЦЪРКВАТА
Изнесено бе, че причината за построяването на храма е чудотворната икона на Света Петка. За строежа са помогнали както българи под ръководството на гражданската власт в лицето на Али бей Гаванозооглу, така и религиозната общност на в лицето, на българите при храма "Св.Димитър". На 17 юни 1902 година в църквата в един часа през нощта е избухнал пожар. Той бил много голям, защото освен иконостаса и покривната конструкция, и трите кораба са били облечени с чамови дъски.
При възстановяването на храма са взели участие всички пещерски жители включително и турците, а са дали и лептата си и всички села и градове от Пловдивска епархия. Помогнало е и Министерството на Въшните работи и изповеданията с 1500 лева.
На 7 юли 1902 година обаче пещерското гражданство под ръководството на енорийския свещеник Велик Ив. Караджов и кмета на града Ат. Янков се събрали в двора на изгорялата църква и са избрали следните ръководни органи за възстановяването на храма:
- КОМИСИЯ ЗА СБИРАНЕ НА ПОМОЩИ В ГР. ПЕЩЕРА
|
9. Михаил Теленче |
|
10. Димитър Банков |
|
11. Георги Ив. Вълчанов |
|
12. Георги П. Петров |
|
13. Петър Калиманов |
|
14. Иван Т. Грънчаров |
|
15. Свещениците и настоятелите на |
|
двете църкви |
II. СТРОИТЕЛНА КОМИСИЯ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- ДЕЛОВОДИТЕЛИ
|
3.Христо П. Цикалов |
|
|
- КАСИЕР
1. Петър Благоев
Поради изгарянето на архивата на храма в момента не се знае кой е главния майстор и кой е изработил иконостаса.
За възстановяването обаче на храма по документи се знае, че планът, по нареждане на Министъра на Строежите и съобщенията, го е изработил тогавашния окръжен инженер в гр. Пловдив Ничев. От къде е той и собственото му и бащино име не се знае. Главен майстор по възстановяването на храма е Георги Катин, който е влизал в строителната комисия. Той е бил най-големият майстор по онова време от Пещерската строителна школа, която е наброявала около 150 души, а той е бил баш майстора. Затова именно той единодушно е избран. Той е строил и Пещерското читалище, разрушения мост над читалището, за да се разшири. Строил е и много обществени сгради и здания и в останалите градове из страната ни.
Църквата е трикорабна базилика. Тя има следните размери: дължина 25 метра, ширина 15 метра и височина 9.80 метра с едно кубе. Църквата е построена в земята на три метра спрямо уличното платно и 1.50 спрямо двора на храма. Светия Олтар завършва с една абсида. Има и три престола: На Сета Петка - централния, на Свети Георги – южния престол и на Свети Харалампи – северния престол.
Църквата е построена в края на 17 и началото на 18 в., а е осветена в 1710 г. от пловдивския митрополит Григорий Дамаскин. Изгоряла е в 1902 година, възстановена е в 1904 година, и е осветена повторно на 22 май 1905 година от бившия Скопски митрополит Теодосий.
III. ИКОНОСТАС, АРХИЕРЕЙСКИ ТРОН И ПЕВНИЦА
Иконостасът е от дърворезба. Изработен е от тогавашния студент Павел Димитров Ташев от с. Брестовица-Пловдивска в Държавното рисувателно училище в София Изработен е през 1903,1904 и1905 година. Изработката обаче е била бърза и не е фино работена, затова се е наложило да се потърсят по вещи майстори, който да оформят художествено иконостаса и владишкия трон, а онова което не може да бъде оформено да бъде подменено наново. За такива майстори са намерили братята на тогавашния председател на църковното настоятелство свещ. Велик Иванов Караджов от село Кара кьой- Драмско. И може би защото са негови братя, то контрактът/договорът/ е сключен между свещеник Георги Пунджев и Георги и Симеон Иванови, без да се споменава името Караджови. Сумата за работата е определена 800 лева, баща им е резбар от Дебърската школа. Работили са през 1907 година.
Иконите на иконостаса, малки и големи, са направени от Петър Иванов Стайков от гр. Пещера - тогавашен студент последна година в Държавното рисувателно училище в гр.София. Помогнал му е и неговият състудент П.К.Зографски, който е нарисувал 24 малки икони.
Иконостасът е дълъг 13 метра и висок 6.80 метра. Архирейският трон е висок 4.50 метра, дълъг 1.15 и широк 1.10 метра. Носи типичните белези на Дебърската школа. В момента е добре запазен. Певниците са две, дълги по 1.15 метра, високи по 1.38 метра и широки по 1.10 метра.
Край на първа част